Проект

Генч Буча, Косово

“Аз работя за регионалния център по културното наследство в моя роден град. Това изцяло промени моята връзка с културното наследство. Посещавам много стари сгради, за които въобще не знаех, че съществуват. Ние събираме информация за старите сгради, пишем разкази, описваме как те са били построени, правим снимки, документираме ги. Посещаваме историческите обекти, извършвам измервания, правя скици. Връщам се в офиса и ги чертая в AutoCad. Ако в бъдеще се наложи наща интервенция в тези обекти, то ние ще имаме всичко в базата данни. Това е работата ми и това е също моя страст.Аз съм щастлив. Аз допринасям за рекламата, запазването на нашето културно наследство. Искам останалите хора да знаят това, което знам аз.

Бобан Петрович, Косово

Културните монументи ни преподават история. Балканите имат една много турбулентна история. През вековете върху нас е въздействало влияние на източната и западната култури. Под това влияние регионът се сдобива с едно богато многообразие и различни културни паметници. За съжаление много паметници са били унищожени през вековете заради войни или от безхаберието на хората, които не са разбирали значението за запазването на културното наследство.  Само с по-добро разбиране, уважение и образование за важността на запазването на културното наследство на другите общности ние можем да се предпазим от допускането на същата грешка отново. 

Tемата за нагласата на младите хора към усилията на държавните институции и неформалните обе-динения за опазване и съхраняване на наследените от поколенията културни ценности почти не е изследвана. В педагогическата литература се акцентира преди всичко на методите, средствата и формите за изграждане на отношение към историята, традициите, фолклора и езика, но много рядко се изследват резултатите от приложението им.

Нагласата е психологично състояние, описано и изследвано от редица психолози, като Л. Ланге,  Юнг, Фройд  по своята същност нагласата се определя като начин за усещане, предопределящ склонността на човека да реагира на ситуации, хора, явления и пр., по опре- делен начин, в резултат на придобити преживявания в миналото и/или настоящето. Хог и Ваугман дефинират нагласата като „относително трайна организация на вярвания, чувства и тенденции на поведе- ние към социално значими обекти, групи, събития или символи“, а според  Игли и Чайкен тя е ,,психологическа тенденция, която се изразява чрез оценяване на конкретна единица с известна степен на пол- за или неблагоприятно въздействие“.

Според  Юнг нагласите могат да бъдат съзнавани и несъзнавани, екстровертни и интровертни, ин- дивидуални и социални, рационални и ирационални, като рационалните съдържат мислещата и чувства- щата психологически функции, а ирационалната – сетивните и интуитивните такива .

Маклауд  описва структурата на нагласите като съвкупност от три компонента, популярни в съвремен- ната психология като ABC model of Attitudes (Affect, Behevior, Condition) като:

• афективен компонент – включва чувствата/емоциите на човека към обекта на неговото отноше ние.   
• поведенчески компонент – определя начина, по който отношението към обекта влияе на поведе- нието.
• когнитивен компонент – включва познанията за обекта на отношение.“

Предполага се, че поведението на човека се определя от неговите нагласи. За съжаление, обаче ког- нитивните и афективните компоненти не винаги съвпадат и това е причина, за наглед нелогично, поведе- ние в определени ситуации. За пример Маклауд  дава ,,пушенето на цигари и знанието, че пушенето причинява рак на белия дроб и сърдечни заболявания“.

Подобни несъответствия биха могли да се срещнат и в други поведенчески ситуации, в конкретния случай – със знанията на младите хора за ценността на националното културното наследство и нашумели- те напоследък поругавания на исторически паметници и природни забележителности ).

Настоящото изследване има за цел да констатира до каква степен познанията на младежите за това що е културно наследство; има ли смисъл от неговото опазване и съхраняване; какви видове културно наследство познават, кой носи отговорността за опазването и съхранението на културното наследство, каква е ролята на всеки гражданин за неговото съхранение и опазване, как младите хора виждат своята роля в тази насока, отговаря на начините по които те практически биха се отнесли с културни ценности и забележителности.

Изследването е проведено през месец март – май, 2019 година, с участието на 112 младежи на въз- раст 18 – 24 години. Една част от тях са студенти в СУ ,,Св. Климент Охридски“ гр. софия – 51 човека.

Анкетната карта включва 22 въпроса, 20 от които – отворени, по следните критерии:

• Знания за националното културно наследство – ,,когнитивен компонент“, с показатели:
• същност на националното културно наследство
• проявления на националното културно наследство
• отношение към културното наследство – ,,афективен компонент“, с показатели:
• отношение към недвижимото националното културно наследство – паметници, храмове, архитектурни забележителности
• отношение към движимото културно наследство – артефакти, археологически находки
• отношение към нематериалното културно наследство – фолклор, занаяти, език
• нагласи на младите хора към опазването и съхранението на културното наследство – ,,поведенчески компонент“:
• практикуване на наученото
• предприемане на практически действия

Ръководейки се от структурата, предложена от Маклауд, началото на изследването се поставя с изследване на когнитивния компонент, а именно – проверка на знанията за същността и проявленията на националното културно наследство. Респондентите са помолени да допълнят израза ,,национално културно наследство е…“. Запитаните са допълнили израза с фрази като ,,всичко, свързано с културата и историята на страната ни“, ,,всичко, което е останало от предците ни и ни кара да се чувстваме горди“, „всички културни и исторически паметници“, ,,всичко, което символизира културния живот на народа в хода на историята ни“, ,,предмети, сгради, традиции“, ,,всички паметници с културна и историческа стойност“, ,,паметници, сгради, традиции и фолклор от предците ни“, ,,нещо, което трябва да опазим от изчезване и да поддържаме с гордост“, ,,материални и нематериални ценности, които носят в себе си нашата идентичност“, ,,артефакти , които носят информация за историята и културата ни“, ,,паметници, сгради, природни забележителности, предмети от бита на миналите поколения“,,,всичко, формиращо самосъзнанието ни като нация“, ,,съвкупност от ценности на дадена общност“ и др. един от респондентите е отговорил ,,не знам“, а двама не са дали никакъв отговор на този въпрос.

В определенията, дадени от респондентите, са застъпени историята – в 32% от отговорите, историческите паметници – в 22% от отговорите, сградите – в 19% от отговорите, предмети – в 18% от отговорите, традициите – 15% от отговорите, фолклора – 13% от отговорите, природни забележителности – в 2% от отговорите. В нито един от отговорите не са посочени подземните и подводните археологически обекти, антропологични останки, култивирани растения, индустриално наследство, народни занаяти, документалните, книжовните и литературните ценности, аудио-визуално наследство, устна традиция и език; кулинарните традиции и народните спортове, които са част от определението за културно наследство.

Наличието на думите ,,всичко“ или ,,всички“ в 74% от дадените определения, насочва към наличие на представа за съвкупност/цялост от разнообразни същности у младите, каквото само по себе си е културното наследство на всяка нация.

Запитани ,,Колко вида културно наследство познавате?“, 12% от респондентите дават отговор ,,материално и нематериално“, 69% не дават отговор, а други изброяват ,,архитектурно и археологическо“,

,,литературно и историческо“, ,,културно и историческо“, ,,историческо и фолклорно“, ,,народни песни, народни обичаи и народни танци“, ,,археологично, традиционно и културно“ и др.

Прави впечатление разнообразието в отговорите и неналичието на точно (заучено) определение, а по-скоро – на изградено индивидуално разбиране за същността на явлението, от което може да се заклю- чи, че в индивидуалното съзнание на младият човек има формирана, макар и непълна, представа за това

,,Що е културно наследство“, изградена на основата на теоретично знание и/или предишен опит.

Получените отговори, обаче, дават основание за достигане и до заключението, че младите хора имат нужда от повече специализирана информация за същността и проявленията на културно-историческото наследство. красноречиво доказателство за това са липсващите ,,природни забележителности“ в опре- деленията им, например, въпреки така актуалните в момента екологични проблеми в национален и световен план и съпътстващите ги информационни и благотворителни кампании. още по-притеснителна е липсата на ,,българският език“ – важен компонент от националната ни идентификация, за който е необходимо да се полагат усилия за опазване и съхраняване. ,,В днешния свят, … в който уличният   жаргон завладяват съзнанието на децата по света, задачата за опазване на родният език се оказва особено значима.

Отговорите на следващия въпрос правят опит да конкретизират ,,кой трябва да се грижи за културно- то наследство?“, 64% от респондентите отговарят ,,всички“, някои от които поясняват – „ние“, ,,граждани- те“, ,,хора“, ,,народа“,,…които се чувстват българи“, ,,и българи, и чужденци“. 42% възлагат тази отговорност на държавата, а в останалите отговори присъстват образователните институции – 2%, семейството – 2%, общините – 3%, църквата – 1%, министерството на културата – 5%. В нито един отговор не са посочени музеите, чиято основна задача е именно опазването и съхранението на културно-историческото наследство.

Видимо е, че респондентите възлагат своите очаквания, преди всичко на споделената отговорност в лицето на държава, институции и на всички граждани. това провокира поставянето на допълнителен въпрос в анкетната карта, касаещ индивидуалните ангажименти, а именно: ,,каква е ролята на обикновения гражданин в опазването на културното наследство?“. Oтговорите на този въпрос са разнообразни:

,,да сигнализира държавата“, ,,да не руши, а да гради“, ,,да научи децата си колко е важно да го опазваме, чрез личният си пример“, ,,да реагира, ако някой извършва посегателство“, ,,да не руши и да го предава на следващото поколение“, ,,да го пази, почита и съхранява“, ,,най-малкото – да не руши създаденото“, ,,ако намери такова, да го предаде в музея, а да не го продава“, ,,да е запознат с него и да предава знанието на следващото поколение“, ,,да пази и предава това, което знае – обичаи, традиции, култура“.

Hе липсват скептици по този въпрос. Tе посочват, че ролята на обикновеният гражданин е ,,в момента …не е много голяма“, а някои дори са още по-крайни – „никаква“ или ,,почти никаква. само малки групи ентусиасти се занимават с тези въпроси“. Hе липсват и интересни решения като ,,да си купува билети за забележителностите“.

Вижда се, че една голяма част от респондентите – 74% съчетават пасивната с активната гражданска позиция, като посочват, че освен ,,да не руши“ и ,,да сигнализира“, обикновеният гражданин може ,,да предава на поколенията“ и да реагира при посегателства. В проведените последващи дискусии, обаче, младежите коментират ролята на обикновения гражданин подчертавайки, че освен да не руши и да сигнализира правоохранителните органи, ,,обикновеният гражданин не може да направи нещо повече, тъй като действията му биха могли да се изтълкуват неправилно, а доказването на обратното е много трудно“. Tе дават пример със ситуация, в която група младежи решават да почистят двор на стара и изоставена архитектурна сграда с цел облагородяване на пространството около нея. младежите пред- полагат, че ако не са известили предварително собствениците или общината, техните действия могат да бъдат приети за престъпно посегателство и да им бъдат наложени обвинения и наказания от полицията, които трудно да опровергаят. това свидетелства за познания на младежите относно реда и законността в държавата и тяхното спазване, както и за формирани нагласи за законосъобразност на действията, имащи отношение към правното възпитание, но и показва притеснение на младите да си сътрудничат с местните власти по тези въпроси.

Tук бе поставен и въпросът за поругаването на архитектурните и религиозните паметници от младежи. те посочват, че в повечето случаи ,,тези, които рисуват или пишат на такива места не си дават сметка върху какво пишат“, защото ,,просто си търсят стена за рисуване“, на ,,място, където няма кой да ги види“. други допълват, че ,,бездарните рисунки и свастики не говорят за нещо конкретно – те са просто драсканици“ и, че чрез тях ,,някой се опитва да направи впечатление на някого“ (визират прия- тел или група приятели). младежите отбелязват, че е ,,трудно да се определи коя сграда е национално културно наследство, особено ако е изоставена и полуразрушена“. Въпреки това, те не се определят като привърженици на този тип изява на социална позиция и намират подобни прояви за ,,безвкусни“, ,,жалки“, ,,незаконни“, ,,грозни“ и ,,заслужаващи наказание“.

Oт посоченото до тук става ясно, че младите хора не са безразлични към случващото се около тях и имат познания относно своите права и задължения на граждани. В контекста на настоящата тема, прави впечатление, че когато стане въпрос за културно наследство, вниманието им се насочва по-скоро към архитектурните и останалите недвижими ценности (храмове, паметници, сгради) и тяхното опазване, от- колкото към нематериалните и духовните ценности.

За доизясняване на становището на младежите и тяхното отношение именно към недвижимите културни ценности са поставени следните въпроси: ,,необходимо ли е запазването на паметниците в България, независимо от тяхното предназначение?“. 82% от отговорилите посочват, че паметниците трябва да бъдат запазени и допълват, че ,,те са част от нашата история“, ,,напомнят за победите ни“, ,,свидетелстват за отминали епохи, независимо какви са те“, ,,всеки паметник носи духа на времето, в което е направен“, ,,направени са, за да отбележат някакво важно събитие или да от- дадат почит на важен за историята ни човек“. не е констатиран отговор с негативно послание към историческите паметници, което говори за положително отношение към тях, като носители на истори- ческата памет.

Hа въпрос ,,необходими ли са музеите?“ , всички респонденти са единодушни – отговорили с ,,да“, аргументирайки се, че ,,там хората могат да видят различни ценности“ ,,това са места, в които се опазват ценни, важни и интересни експонати – доказателства за съществуването на нещо“, ,,за да се запазват ценните експонати от разкопките на археолозите“, ,,защото са средство за патриотично възпитание“, ,,за да види всеки богатството на нацията“, ,,за да се запази ценното за бъдещите поколения“, ,,да осигуряват лесен достъп до историята“. Въпреки, че не бяха отчетени като институции, заети основно с опазването и съхранението на културно-историческото наследство на държа- вата, музеите имат своята безспорно важна място в разбиранията на младите хора в тази насока. В нито един от отговорите не бе отчетена липса на необходимост от тях или негативно отношение към тяхната дейност и предназначение.

Подобно е и отношението към движимото материално културно наследство. За него респондентите споделят, че е ,,от особена важност за културата ни“, че е ,,по-застрашено от недвижимото, заради търговията с антики“, ,,че е по-трудно за опазване, заради иманярите“ и ,,…фалшификаторите“. В дискусиите младежите споделят, че трудно биха преценили дали случайно намерен предмет е исторически ценен, тъй като пазарът в момента е наситен с ,,лъскави“, ,,етно вещи, които много приличат на тези в музеите“. Болшинството посочват, че не биха се посъветвали с оценител, освен в случите, в кои- то ,,предметът е намерен на недостъпно място“ или е ,,особено украсен“. именно тук най-ясно проличава констатицията на специалисти в различни области, имащи отношение към опазването и съхранението на нкин, според които ,,в момента ,,обществеността рядко реагира при унищожаване на културното на- следство“, тъй като ,,гражданите нямат нужните познания по въпросите на опазването – какво е ценно и защо да го пазим“ [6].

Безспорно положително е отношението на младите хора към нематериалното културно наследство. те отчитат необходимостта и опазването на занаятите, традициите и фолклорът ни, с аргументи като : ,,те са уникални“, ,,защото разказват истинската ни история“, ,,пазят ценностите и знанията на миналите поколения“, ,,носят информация за живота на хората в миналото“ ,,,за да не търсят идните поколения думата ,,българин“ в речниците“ и др. някои от респондентите изказват притеснения, че ,,занаятите изчезват“, ,,традициите се изгубват“, ,,не знаем много народни песни“, ,,не си вадим поуки от народните приказки“, ,,за съжаление, не празнуваме празниците си както трябва“ и др. по отно- шение на езика те споделят, че ,,той е уникален и трябва да бъде пазен“, ,,да го пазим и обогатяваме“,

,,той е много богат“ , но и са скептични по отношение на все по-широката ,,употреба на чужди думи, за които си имаме наши“ и възмутени от факта , че ,,за да се правим на умни, говорим с чуждици и унищожаваме езика си“.

Oт посоченото до тук личи, че младите хора имат отношение към кин. те не са безразлични към не- говото опазване и предаване на поколенията. доказателство за това откриваме в отговорите на въпрос

,,необходимо ли е културното наследство? на кого?“ всички респонденти са отговорили единодушно с ,,да“ и допълват: ,,на нас, като нация“, ,,на народа“, ,,на икономиката“, ,,на всеки българин“ , ,,без него ще загубим идентичността си и ще се загубим като нация“. Cтава ясно, че младите хора отчитат необходимостта от запазването на кин и неговата роля и значение за националната идентификация на българите. Kак виждат своето практическо участие в този процес и какви са нагласите им за активно включване в него става ясно от отговорите на въпроси като:

,,познавате ли младежки организации в България, които са ангажирани с опазването и съхранението на нкн?“ – 99% от респондентите не са дали отговор на този въпрос, 1% отговарят – ,,не“.

На въпрос ,,Бихте ли се включил/а в организация, ангажирана с опазването и съхранението на нкн?“, 95% са отговорили с ,,да“, 4% – с ,,не“, а 1% не дават отговор. отговорите на тези два въпроса са верифицирани с помощта на трети въпрос, касаещ опазването и съхранението на нематериалното културно наследство с помощта на извънкласни и извънучилищни фолклорни творчески дейности – „В какви извън- класни /извънучилищни фолклорни занимания сте участвали?“. 46% от отговорилите са споделили, че са участвали във фолклорна танцова група, 13% – във фолклорен хор, 3% са изучавали грънчарство, 1 от респондентите е участвал във ,,възстановки на народни обичаи“, 1 – в ,,ателие за създаване на национални носии“. 26% отговарят, че не са участвали в подобни дейности. това дава основание да се стигне до заключението, че въпреки своето участие в подобни неформални младежки обединения, участващите младежи не отчитат в достатъчна степен своя принос към опазването и съхранението на нематериалното кул- турно наследство, в следствие на което споделят, че не познават и не участват в подобни обединения/организации, въпреки че имат желание за това.

Kаква точно е дейността, която отговаря на възможностите и способностите на запитаните младежи, очакваме да разберем посредством въпроса ,,с какъв вид дейност бихте могли да подпомогнете опазването и съхранението на нкн?“.

Oтговорите са разнообразни и варират от: ,,с всякаква“, ,,с по-активна позиция и протести против разрушаването на сгради и паметници на културата“, ,,със образоване на бъдещите ми ученици“, ,,участия в благотворителни кампании“, ,,c почистване на местности“, ,,с каквото е необходимо, само да знам къде и как“, ,,с дарения“, ,,със средства за защита от вандали“, ,,доброволчество в музеи“, ,,участие в мероприятия, организирани по тази тема“, ,,достатъчно е да не драскам и да не чупя по тях и около тях“, ,,посещения на такива места“, ,,доброволческа дейност“, ,,да популяризирам информация за забележителностите в България“, ,,с направата на мартеници, сурвачки, български бижута“, ,,да запознавам младежта със паметниците и забележителностите в моя роден град“ и др., до ,,не съм се замислял“, ,,не се занимавам с това“ и ,,не знам“.

Oт разнообразието на отговорите става ясно, че голяма част от младите могат да бъдат ангажирани в разнообразни дейности. друго особено важно заключение е, че не липсва желание за участие от тях- на страна. но от отговорите става ясно, че една голяма част от младите хора очакват да бъдат включени в подобни, предварително организирани от друг/и, дейности и много малко от тях биха инициирали такива. не на последно място е и проблем, отчетен в предходните отговори, а именно – не познаването на младежки организации, ангажирани в опазването на нкн, което само по себе си означава и липса на възможности за практическо включване, въпреки наличието на желание от страна на младите хора. притеснение будят онези 12% , които посочват, че ,,не знаят“ каква е дейността, с която биха могли да бъдат полезни и 5-те %, които не дават отговор на този въпрос.

Представените резултати водят до заключението, че нагласите на младите хора към опазването и съхранението на националното културно наследство са предимно положителни и осъзнати. позовавайки се на едно от по-горе предложените определения за ,,нагласа“  , би могло да се каже, че у българските младежи е налична ,,относително трайна организация на вярванията и чувства“ по отношение на важността и значението на опазването и съхранението на нкн, налични са и позитивни,,тенденции на поведение към социално значими обекти, каквито са самите културно-исторически ценности.

https://www.edutechjournal.org/wp-content/uploads/2019/12/1_2019_76-83.pdf